Езиковата грамотност е от решаващо значение за развитието на знанията и разбирането във всички други предметни области. Тя е свързана също с по-добрата памет и с мисловната дейност. От индивидуална гледна точка този вид грамотност дава на хората предимства през целия живот в сравнение с тези, които не са ги усвоили. Тя, заедно с други умения, е основен капитал за възможностите за заетост, благосъстояние и учене през целия живот (Cedefop, 2020, стр. 5). А те са двигателите на икономиките, на които съвременните общества разчитат, за да имат по-добра конкурентоспособност и по-високо общо благосъстояние.
От една страна, езикът е носител на културата и свързва хората с техните корени, историческо минало и идентичност. От друга страна, доброто владеене на езика е сред уменията на бъдещето, защото дава възможност за разбиране, използване и осмисляне на текстове и по този начин разширява хоризонтите, уменията за преценка и за критично мислене, а също така включва способността за себеизразяване, за формулиране, споделяне и дебатиране на идеи. Така езикът става мост между миналото и бъдещето. Повишаването на езиковата грамотност опазва автентичността на културата и същевременно дава възможност за по-добър живот на хората и обществата в бъдеще.