Ориентацията на целите за постижения на учениците е ключова за тяхното представяне в училище и по-късно в живота
Една от важните характеристики на оптималните ученици е, че те са фокусирани върху усъвършенстването си в класната стая; с други думи, те преследват цели, свързани с овладяването на материала. Доказано е, че учениците, които си поставят цели за учене насочени към овладяване на материала, се ангажират със задълбочено учене, упорстват при неуспех и показват високи нива на вътрешна мотивация. Не по-малко важна характеристика на оптималния ученик е, че той не се стреми да избегне по-лошо представяне в сравнение с останалите ученици, т.е. не се стреми към цели за избягване на недобро представяне. Установено е, че учениците, които си поставят такива цели за избягване на недобро представяне е по-вероятно да учат повърхностно, да се отказват при неуспех и да показват ниски нива както на ефективност, така и на вътрешна мотивация.
Накратко, целите за постижения – както целите за постигане на майсторство или овладяване, така и целите за избягване на постиженията – са ключови предиктори на двата основни резултата, които са показателни за устойчивия успех на учениците: постиженията (които показват, че е осъществено краткосрочно учене) и вътрешната мотивация (която показва, че е налице мотивация за продължително, дългосрочно учене). Важно е да се съсредоточим както върху наличието на положителни (цели насочени към овладяване на знания), така и върху отсъствието на отрицателни (цели насочени към избягване на недобро представяне), тъй като и двете са от съществено значение за осъществяването на оптимално учене.
Добрата новина е, че това какви цели си поставя ученикът зависи в голяма степен от това какво се очаква от него в класната стая и какво очаква от него учителя. Така че тези цели са управляеми.