Резултати

Доклад от конференция „Управление на човешките ресурси“.
Сборник с доклади от Междунарадна научно-практическа конференция, Издателство „Наука и икономика” Икономически университет – Варна, 2023.

Умения за овладяване на задачи и за поставяне на цели – как се справят българските ученици?

Резюме: В тази статия се обосновава необходимостта от включване на преки измервания на меките умения в допълнение към академичните постижения на учениците в критериите за успех на образователната система в контекста на хибридизацията на уменията, изисквани от професиите на бъдещето. Изследвани са две меки умения сред 15-годишните ученици в България през 2018 г., които са важни за техния по-късен успех на пазара на труда: 1. умения за овладяване на работата и 2. ориентация на целите към овладяване. Представени са оперативни определения на уменията. Направени са изводи относно представянето на тези умения на българските ученици в глобален контекст. Направени са някои изводи за необходимата насока на образователните политики в средното образование. Използвани са микроданни от изследването PISA 2018, което е проведено в България и в още 78 държави.

Умения за овладяване на задачи и за поставяне на цели – как се справят българските ученици?

Резюме: Целта на изследването е да се потърси отговор на въпроса дали е оправдано въвеждането на конструкта „ориентация към овладяване на целите“ в дискусията за стандартите за меки умения в образованието от гледна точка на неговата значимост за успеха на учениците в училище и за прехода на младежите от образование към работа, като по този начин се превърне в предпоставка за намаляване на социалните неравенства. Методи: Анализът е направен на два етапа. На първия етап са приложени многостепенни бинарни регресии с микроданни от PISA 2018 в 30 държави за моделиране на връзката между предикторите (ориентация към целите на майсторството, социален статус, академични постижения, Аз-ефективност и нагласи към училището и ученето) и резултативните променливи нагласи за преход от образование към заетост. На втория етап е направен дескриптивен сравнителен анализ за 19 държави, за да се изследва връзката между академичните постижения, ориентацията към овладяване на целта и действителните режими на преход от образование към заетост. Резултати: Моделирането потвърждава, че на индивидуално ниво по-ниският социален произход предсказва нагласи за по-кратък преход от училище към работа, както и нагласи за избягване на прехода, докато по-високият социален статус се свързва с нагласи за по-дълъг преход към кариера. Целевата ориентация към овладяване в ролята си на диспозиция допринася за нагласите към по-дълги преходи от образование към заетост, които преминават през получаване на по-висока степен, като по този начин модерира влиянието на социалния статус върху нагласите към прехода. Освен това се установява, че ориентацията към целите на майсторството възпрепятства появата на нагласа към кратките преходи и избягването на преходи. Ориентацията към целите на майсторството има най-силни връзки в сравнение с другите предиктори в моделите с нагласите за преход. Наблюденията дават основания поне да се въведе ориентацията към целта на майсторството в дискусията за стандартите в образованието. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърди как нагласите към прехода се превръщат в реални режими на преход и каква е ролята на ориентацията към овладяване на целта заедно със социалния статус и образователното равнище в този процес.